Кметът на район „Тракия“ Костадин Димитров пред DCnews.bg: Вършим си работата и печелим приятели!

17.08.2020

Костадин Димитров - кмет на район Тракия

Костадин Димитров - кмет на район ТракияНай-младият район на Пловдив затвърждава позициите си на иновативен район, район с визия за бъдещето, отворен към хората. И всичко това до огромна степен благодарение на своя кмет и на амбициозния му екип. DCnews.bg разговаря с Костадин Димитров.

Костадин Димитров е кмет на район „Тракия” – Община Пловдив трети манда. На местните избори на 27.10.2019 г. бе преизбран за районен кмет на първи тур с над 60 % от вота на избирателите. Преди това е работил като заместник-кмет в район „Централен” и в частния сектор.

Завършил е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, магистър по математика.

Вицепрезидент е на Българската федерация по таекуон-до ITF. Дългогодишен състезател по таекуон-до ITF – републикански шампион, член на Националния отбор, международен инструктор и международен съдия, майстор по таекуон-до ITF, треньор на много европейски и световни шампиони, организатор на Световното първенство по таекуон-до ITF 2015 г. и на Световното първенство по таекуон-до ITF 2019 г. в Пловдив и др.

Г-н Димитров, на местните избори преди почти една година спечелихте огромен процент доверие. Още в началото на поредния Ви мандат, обаче, се разрази кризата с коронавируса. Пренареди ли това обстоятелство приоритетите Ви? И ако да – как?

Да, имаме малка промяна в програмата, която първоначално си бяхме заложили. Отпадна реновирането на една спортна площадка в междублоково пространство (бел. ред. Облагородяване на междублокови пространства и изграждането на площадки в тях са трайна политика на районния кмет, неотклонно следвана от него).

При блок 73 бяхме заложили да направим спортната площадка с модерна настилка, която да издържа по-дълго време. Но не бях съгласен да направим нещо много хубаво, което да го гледаме отстрани и да не можем да го ползваме.

Така че оставихме на заден план детски площадки, спортни площадки. Пейки също няма да раздаваме тази година.

Но за сметка на това пренасочихме всичките си усилия към тротоарите, към нови парко места и към преасфалтиране на улиците. От началото на годината до момента, например, сме изградили близо 300 нови места за паркиране.

Като цяло мога да кажа, че програмата се изпълнява в срок и дори сме към края й. По-важното, обаче, е не как върви тя, а как я синхронизираме ние със самите граждани.

Тракийци са се доказали като справедлив коректив?

Много е приятна разликата между първите ни срещи, когато казваме: Започваме работа. Оповестяваме това на гражданите, организираме среща. В началото винаги подхождат с леко недоверие. Винаги преди да започнем имам един диалог с гражданите, който е на ръба на конфронтацията: Защо това не е наред, защо другото, искаме това и това, надали ще стане, по-скоро няма да стане….

Коренна е разликата, когато приключим и си тръгваме. И тя не е само в отношението към администрацията и към кмета, но в отношението между самите граждани.

Например при 109 блок – направихме тротоари, отводнихме няколко места, хората са направиха страхотни градинки, всяка вечер са пред блока на пейките, направиха си собствена беседка. Вечер, минавайки оттам, виждам, че са много по-задружни отпреди няколко месеца.

Така че инфраструктурното подпомагане е част от приятелското сдружаване на съседите и печеленето на нови приятели. Когато минавам из различни микрорайони в Тракия прави впечатление, че там, където не сме работили, обикновено ни посрещат с какво трябва да се направи и какво не сме свършили, какъв е проблемът. А там, където сме направили всичко, обикновено ни черпят с кафе, със сладки, с баница. Хората са добронамерени към нас.

Съжалявам само, че не успяхме да имаме повече санирани жилищни сгради по програмата за саниране, защото това щеше да доведе до завършен облик на квартала. Когато сме направили улиците, тротоарите, детските и спортните площадки, градинките са чудесни, ако и блоковите бяха санирани, щеше да е прекрасно. Надявам се програмата да продължи следващите години и жителите да се възползват от нея.

Изведнъж районът Ви доби небивала привлекателност, млади български учени дори избраха да построят тук своя „Център по растителна системна биология и биотехнология“с целия му кампус от модерни лаборатории, аудитории, оранжерии, офиси – проект, финансиран с 15 000 000 евро по програма „Хоризонт 2020“.

Вижте, много хора казват: Тракия е добре, имате широки улици, зеленина, редица институции намериха своето място тук. Да, защото за всяко едно пространство в района полагам усилия то да стане по-добро.

Например: Ботаническата градина. Темата се повдигна внезапно, започна да циркулира в общественото пространство, много хора започнаха да говорят за градината като за едно място, което може да стане един оазис.

Припомнете си преди 9 години, същото беше и с темата за парк„Лаута“. Припомнете си как „Лаута“бе занемарена и как започнахме да работим полека и накрая стана един страхотен парк. Дори в момента една от най-обсъжданите теми на моя профил в социалната мрежа е „Да спасим парк Лаута от изсичане“, въпреки че проблемът го няма. Но хората толкова много свикнаха с този парк, свикнаха, че той е добро място за спорт и отдих, за детски игри и рождени дни и всяко едно застрашаване на парка ги кара да изтръпват.

Същото е сега с Ботаническата градина – успяхме да я оградим и се радвам, че инициативните комитети се активизираха. Стъпка по стъпка тя върви към преобразяване.

Радвам се, че Центърът по биотехнологии също намери своя дом в Тракия. В момента работим усилено останалото пространство пред „Черноризец храбър“ и „Димитър Матевски“ да стане един център за спортни тренировки към „Локомотив Пловдив“, където детско-юношеската школа също да намери своя дом. Защото всички училища в района по някакъв начин са обвързани с футбола, имат нещо, което могат да предложат и това ще един завършек на цялата картина.

Спортът и в частност футболът очевидно има свое централно място като тема в Тракия?

Ако говорим само за футбол – спортните площадки в междублоковите пространства са реновирани, има изградени спортни площадки в училищата, отделно има големи игрища в училищата, които след 17 часа се ползват от спортните клубове, вече изграждаме такъв комплекс и в „Св. Седмочисленици“.

Отделно – имаме над 20 футболни игрища с две врати и мрежа на поляни в междублокови пространства, където родители и деца играят футбол. Аз самият съм израснал така. Някога ние сами си правихме игрищата, сега кметът ги прави.

Тази система, заедно с комплекса на Локомотив Пловдив и детско-юношеската база наистина ще доведе до това все повече таланти да излизат от район „Тракия“. Знаете – от блок 84, вход А изгря самият Христо Стоичков.

Виждате как всяко едно пространство става все по-хубаво, но несъмнено пръст в това има и кметът на района и екипът му.

Да се върнем на темата за парк „Лаута“ – разказахте за възраждането на парка. А какви са последните Ви дейности в него?

Това, което направихме последно е рампата за скейтборд и тротинетки в края на алеята до голямата нова детска площадка. От доста време обмисляме подобно съоръжение, но към темата трябва да подхождаме много внимателно.

Първоначално, поставяйки площадката в пространството пред магазин Декатлон, се появи съпротивление от страна на гражданите, дори и от такива, които не живеят много близо до самото съоръжение. И наистина шумът, който издават рампите и тракането ги дразни по някакъв начин. Но аз се радвам, че се наложи да пробваме модела и тогава да приемем някакви конкретни мерки.

Мястото на една такава рампа може би е в центъра на самия парк, където растителността да заглушава шума. Трябва да имаме изградено съоръжение от бетон, което да е по-малко шумно. Не сме доволни, че сме обезопасили с гуми, не е много естетическо издържано. Но пък смея да кажа, че й се радват и я ползват с удоволствие.

Успяхте да наложите и културата трайно в „Лаута“?

За съжаление тази година заради коронавируса отложихме всички събития, планирани през месец май – Народен събор Пловдив, рок феста и рицарския фестивал; и трите фестивала са залегнали в Културния календар. В момента преговаряме с Пловдив мези, дали изобщо да има фестивал в дните около празника на града 6 септември. Но бъдете сигурни, септември месец ще бъде пълен със събития, естествено – ако ситуацията ни го позволява.

Г-н Димитров, Вашето кметство се е доказало като генератор на собствени, различни идеи, следвате собствен път с цел по-добро обслужване на гражданите, гувкави и еко ориентирани сте… Имате ли нови замисли в тази посока?

Това, което ще се опитаме да направим в рамките на мандата е да повдигнем няколко теми. Едната е разделно събиране на отпадъци.

Осъзнахме, че най-трудното в процеса е обучението на хората да събират разделно. През годините насочвахме усилията си и да мотивираме гражданите за това. Сега обаче, дали заради пандемията, или че в България нещата наистина вървят в позитивна посока – макар че някои може и да не се съгласят с мен, хората се замислят дали да не се приберат от чужбина и да продължат живота си на родна земя. Сега ние вече имаме готови обучени хора, които зад граница и без друго са си събирали отпадъците разделно.

При срещите ми с граждани, дори и възрастни дами, ми казват: Аз в Италия събирам разделно, идвам тука и няма условия.

Така например ние имаме контейнери с отделни цветове на удобни места, но без джобове и с лош подход към тях, често контейнерът за пластмаса е препълнен, често около съдовете има повече боклук, отколкото в тях. И затова ежедневната борба на отдел екология в район „Тракия“ и ОП „Чистота“ е да направим така, че да предлагаме една добра услуга.

Това ще е една от водещите за нашата администрация теми през следващите години. Като цяло тази тематиката е тематика на младото поколение и е бъдещето на една европейска държава.

А другата?

Другата тема е гражданското общество.

Защо гражданското общество? Нали искаме всички да сме европейци? Искаме! Обаче пейките ни счупени… Обаче паркираме където намерим за добре… Обаче нарушаваме всички правила… Гледайки отстрани, всеки е критичен, но много рядко виждаме самокритика. Много рядко има хора, които да се скарат дори на собственото си дете, че е счупило нещо на обществено място.

Виждам майки, чиито деца сипват пясък в чешмата в парка и в следващия момент ме питат: Защо тази чешма не работи? А когато направя забележка, защото са увредили съоръжението, виждат в мен враг. В момента се опитваме да наложим модела на гражданското общество, разговорите и дискусиите в парк „Лаута“ и виждаме, че там наистина действа.

Темата е голяма, не е от мащабите на района, не е дори общоградска, трябва да се мисли на много по-високо ниво. Но защо ние да не сме някакво начало!

За финал – задава се меко казано интересен есенен сезон – и по линия на политиката, и по линия на кризата с коронавируса? Готвите ли се за него и, макар да е лято, спирали ли сте изобщо работа?

И в момента работим в посоката да съумеем да вземем правилното решение за изграждането на една нова детска градина или на ОДЗ с две яслени групи в района. Работим за решение дали да продължим с изграждането на парк „Кан Крум“, или да се опитаме да кандидатстваме по някоя европейска програма. Тук съзнаваме недостатъчна активност, макар че сме пренасочили дейностите си към другите паркове в района.

Що се отнася до политическата обстановка, сигурен съм, че мнозинството от българите ясно осъзнават, че стъпка по стъпка вървим напред. Правим крачки в правилната посока.

Подкрепяме това, което се случва от страна на правителството, радваме се, че за Пловдив се отделят все повече и повече средства, чакаме изграждането на новите стадиони, в Тракия ще имаме два нови физкултурни салона – пак благодарение помощта направителството.

Покрай кризата с коронавируса през пролетта пък направихме една много добра хранителна банка. Факт е, че в началото ни бе по-трудно да намерим нуждаещи се семейства, а в последствие започнаха да се обаждат хора от целия град. Имаме над 200 семейства, които обслужвахме регулярно с пълни пакети всяка седмица. За нас бе важно хората да чувстват сигурност, да им набавим най-необходимото,за да си останат вкъщи.

Ако тази криза се повтори през есента, ние имаме ресурс и сме готови отново да стартираме инициативата, защото дарителите – бизнесът в „Тракия“, са изключително активни. Няма човек, който да не е откликнал на молбата ни. Добри хора, които са готови да помагат безкористно.

Линк към интервюто на DCnews.bg:

Кметът на район „Тракия“ Костадин Димитров: Вършим си работата и печелим приятели!